:03:00
Вместо това... ме обгърна
безкрайна мъка.
:03:06
Не можах да издържа.
:03:09
Прекъснах медитацията си.
:03:11
Не можах да продължа.
:03:14
Нещо...
ме дърпаше назад.
:03:19
Какво беше?
:03:24
Нещо, от което не
мога да се освободя.
:03:30
Скоро ли ще тръгваш?
:03:33
Подготвяме охрана
за една доставка...
:03:36
за Пекин.
:03:38
Мога ли да те помоля...
:03:40
да занесеш нещо на господин Те.
:03:47
Зеленият меч на Съдбата!?
Даваш го на господин Те!?
:03:50
Да. Той винаги е бил
нашият най-голям покровител.
:03:54
Не разбирам.
Как можеш да се разделиш с него?
:03:57
Той винаги е бил с теб.
:04:00
Твърде много хора са
загинали от това острие.
:04:07
Чисто е единствено защото
кръвта се отмива лесно.
:04:12
Ти го използваш справедливо.
Достоен си за него.
:04:18
Дойде време
да го оставя.
:04:22
Е, какво ще правиш
от сега нататък?
:04:27
Ела с мен в Пекин.
:04:30
Лично ще дадеш меча
на господин Те.
:04:33
Ще бъде както преди.
:04:37
Първо трябва да отида
на гроба на учителя си.
:04:41
Минаха много години откакто...
:04:44
Нефритената Лисица го уби.
Трябва да отмъстя за смъртта му,
:04:47
но все пак си мисля да се оттегля.
:04:50
Трябва да се моля за прошката му.
:04:53
Ела при мен после.
:04:58
Мога да те чакам в Пекин.