:08:08
Г-жо Уйлсън.
:08:10
Здравейте. Влизайте.
Седнете.
:08:14
- Къде е Майк?
- В болницата е.
:08:17
Няма нищо за което да се
притеснявате. Той е добре.
:08:20
Има няколко...
Седнете.
:08:23
Има няколко...
порязвания и натъртвания.
:08:26
Мисля, че окото му е
доста добре насинено.
:08:30
Но той е...
добре е.
:08:32
- Отново ли се е бил?
- Да.
:08:36
Съучениците му стават
все по лоши. Как се справя в къщи?
:08:41
Ами, не много по добре.
Много е самотен.
:08:46
Ами, г-жо Уйлсън,
:08:48
не казвам, че съм
психолог, но
:08:51
е очевидно, че момчето ви
има доста гняв в себе си.
:08:58
Крайно време беше,
миналата година баща му почина.
:09:03
Все още е много объркан.
:09:06
Да. Никога не съм познавал съпруга ви.
Разбирам, че е бил добър човек.
:09:10
Да, беше.
:09:14
Ами, не знам какво мислите
относно терапия, но--
:09:18
Ако мислите, че на Майк му е нужен някой,
с който да говори, познавам един господин--
:09:21
На Майк не му е нужен терапевт,
г-н Колинс. Той може да говори с мен.
:09:27
А мислите ли, че ще иска?
:09:29
Съжалявам, Уейн. Не знаех,
че имаш посетител.
:09:34
- О, здравей.
- Руби не беше на бюрото си.
:09:36
Да, тя е болна днес.
Г-жо Уйлсън, това е Джесика Кинг.
:09:40
- Годеницата ми.
- Приятно ми е.
:09:42
И на мен.
:09:44
Само няколко минутки.
:09:48
И без това трябва да тръгвам.
Имам уговорка.
:09:52
Много ви благодаря,
г-н Колинс.
:09:54
- Много съжалявам за всичко това.
- Това ми е работата.
:09:58
Той е просто едно момче,
нищо повече.