:02:03
Оставих обучението рано.
:02:07
Защо? Ти си боец на Удан.
Обучението е всичко.
:02:11
По време на медитация…
:02:14
стигнах до място,
където имаше дълбока тишина...
:02:18
бях обграден от светлина...
:02:20
времето и пространството изчезнаха.
:02:24
Достигнах до състояние, за което
учителят не ми беше казвал.
:02:31
Постигнал си просветление?
:02:32
Не.
:02:34
Не почувствах блаженството
на просветлението.
:02:37
Вместо това... ме обгърна
безкрайна мъка.
:02:43
Не можах да издържа.
:02:47
Прекъснах медитацията си.
:02:48
Не можах да продължа.
:02:51
Нещо...
ме дърпаше назад.
:02:56
Какво беше?
:03:01
Нещо, от което не
мога да се освободя.
:03:06
Скоро ли ще тръгваш?
:03:09
Подготвяме охрана
за една доставка...
:03:12
за Пекин.
:03:14
Мога ли да те помоля...
:03:15
да занесеш нещо на господин Те.
:03:22
Зеленият меч на Съдбата!?
Даваш го на господин Те!?
:03:25
Да. Той винаги е бил
нашият най-голям покровител.
:03:28
Не разбирам.
Как можеш да се разделиш с него?
:03:31
Той винаги е бил с теб.
:03:35
Твърде много хора са
загинали от това острие.
:03:42
Чисто е единствено защото
кръвта се отмива лесно.
:03:46
Ти го използваш справедливо.
Достоен си за него.
:03:53
Дойде време
да го оставя.
:03:55
Е, какво ще правиш
от сега нататък?