:37:24
Какво правиш?
:37:26
Ами... чета съчиненията ти.
:37:30
Защо пушиш?
:37:32
Защото е вредно.
Никога не го прави.
:37:35
Няма.
:37:40
Знаеш ли, че това беше моята стая?
:37:43
Да.
:37:46
Искаш ли си я обратно?
:37:49
Не.
:37:54
Воювал ли си във Виетнам?
:37:56
Не. Тогава още не съм бил роден.
:37:58
А бил ли си в армията?
:38:00
Не.
:38:01
Баща ми е бил.
:38:03
Знам. За лош късмет и той
не е воювал във Виетнам.
:38:06
С него бяхте ли приятели?
:38:09
Ами не... Искам да кажа, че
имахме някои общи приятели.
:38:14
Не го харесвах особено.
:38:16
Защо?
:38:18
Ами... не беше много за харесване.
:38:21
Защо говориш така?
- Не знам. Той вечно беше някак си...
:38:24
Винаги трябваше да е по-добър
от другите във всичко, разбираш ли?
:38:27
Да речем, че играете баскетбол
или нещо друго,
:38:30
всички се забавляват
съвсем приятелски,
:38:32
а той беше готов човек да убие
ако отбора му губеше или пък...
:38:35
ако разкажеш виц или някаква история,
:38:37
той винаги трябваше да разкаже
нещо по забавно.
:38:39
Става малко досадно
след известно време.
:38:41
А и начина по който ви изостави
теб и майка ти.
:38:44
Абе, беше си задник.
И сигурно още си е задник.
:38:47
За твой късмет обаче,
майка ти е най-страхотната.
:38:52
Значи си имал малко лош късмет
и малко добър късмет.