1:03:07
Господине?
1:03:09
Познавате ли хората,
които живеят тук? Нунамейкър?
1:03:13
Те се преместиха.
1:03:14
Какво?
1:03:15
Преместиха се!
1:03:17
Преди петнайсет години.
Имаха малко момче
1:03:22
с прическа като твоята.
1:03:25
По дяволите, изостанал си.
1:03:27
Това съм аз, човече.
1:03:30
Родителите ми...
Това беше моят дом.
1:03:33
Поне така мислех.
1:03:35
Домът ти е, където го положиш.
1:03:38
На кого да го сложиш?
1:03:41
Домът ти е, където го положиш.
1:03:43
Искаш да го сложиш на някого.
Това е хубаво.
1:03:45
Не, не. Домът ти е,
където го положиш.
1:03:49
Където го положиш.
1:03:52
Всички знаят това.
По дяволите, момче.
1:03:56
Този иска да го сложи на някого.
Мен това не ме грее.
1:04:09
Пак се озовах там, откъдето
започнах преди много години,
1:04:12
родителите ми бяха
много далече от мен.
1:04:17
Мисля, че една част
от мен умря там.
1:04:19
Нали сте чували, че най-мрачно
става преди разсъмване?
1:04:26
Мислех, че съм си счупил
гъзната кост, затова не помръдвах.
1:04:29
Лежах си там, гледах луната
1:04:31
и за пръв път в живота си
не исках да стана.
1:04:35
Исках да остана там
до края на живота си.
1:04:38
Но докато гледах луната,
внезапно ме обзе
1:04:43
странното чувство,
че точно в този момент
1:04:45
Бренди гледа същата луна.
Ние бяхме заедно.
1:04:49
Всичко си дойде на мястото.
1:04:52
В главата ми се отвори врата.
За пръв път разбрах всичко.
1:04:56
Трябва да намериш отговора
вътре в себе си.
1:04:58
А отговорът беше,
че аз си имах дом