:20:00
Вие сте кой?
:20:01
А аз съм Андре льо Пате,
слуга на Графа.
:20:05
Моля, простете ми за това
което ви сторих,
:20:08
моя скъпа Розалинд.
:20:09
Името ми не е Розалинд.
Името ми е Джулия.
:20:13
Не. Ти си моята Розалинд.
:20:15
Кичурът коса, който ми даде
в деня на нашата сватба.
:20:19
Нося го до сърцето си.
:20:23
Моля те, любов моя,
виж сама.
:20:28
Видя ли?
:20:30
Това е цветът на пшеница
през летен ден.
:20:33
Цветът на пламъкът на свеща.
:20:37
Той е твоят цвят.
:20:41
Спрете това!
:20:42
-Достатъчно!
-Розалинд!
:20:44
Навън ще си на по-сигурно
място!
:20:45
Не ме напускай!
Няма защо да се страхуваш!
:20:48
Не искаш да видиш това.
:20:49
:20:52
Смелостта е наше кредо!
:20:54
Смелостта е наше кредо!
:20:57
:20:59
Чакай, спри!
Познавам този човек.
:21:02
"Смелостта е наше кредо."
:21:04
Това е фамилното ни мото.
:21:06
Този човек е мой братовчед.
:21:09
Ето тук е...
Мислех го за мъртъв.
:21:14
Той изчезна, когато една буря...
:21:18
преобърна лодката му, по време на
състезанията за Адмиралската купа.
:21:21
Така и не откриха тялото му
:21:23
и, естествено, го обявиха
за мъртъв.
:21:25
Той ми беше далечен
братовчед от френска страна,
:21:28
но като последната Малфет,
аз наследих имението му.
:21:32
Ако е ваш братовчед...
:21:33
какво искате да правя с него?
:21:34
Сър?
:21:35
Защо лейди Розалинд нарича
себе си Джулия
:21:39
и позволява да бъдем бити
и оковани?
:21:49
Селяко,
:21:51
това не е нашето време.
:21:54
Вълшебникът не ни е пратил
в миналото.
:21:57
Пратил ни е в следващото
хилядолетие.