:02:02
Весела Коледа.
:02:29
Извинете.
:02:38
Няколко години по-рано
:02:45
- Съжалявам.
- Съжалявам.
:02:46
Искате ли ги?
:02:49
- Не, моля.
- Вземете ги. Последният чифт са.
:02:51
Госпожице, имате ли друг чифт от
черните кашмирени ръкавици?
:02:54
- Само това, което е изложено.
- Нямате ли склад?
:02:57
- Не, нямаме и таван.
- А мазе?
:03:01
Вземете ги. Нямам нужда от тях.
:03:04
- Не, вие ги видяхте пръв. Аз...
- Моля ви, настоявам.
:03:09
Вземете ги. Чакайте.
:03:11
- Извинете, сър, наши са.
- Така ли?
:03:13
Вашите ръкавици? Как така?
Те просто си висяха тук,
:03:17
стоят си с малко
етикетче за цената.
:03:19
- Тъкмо ги обсъждахме.
- Е, имам новина за вас.
:03:23
Можете да си ги обсъждате колкото искате,
след като отида да ги платя.
:03:26
- Спокойно?
- Да се успокоя? Остават пет дни до Коледа.
:03:28
Аз съм насред универсален магазин в
Ню Йорк, а той ми казва да се успокоя.
:03:31
Те трябваше да са много
специален подарък за някого.
:03:34
- Прекалено много се задълбахме.
- А, така ли?
:03:38
- За кого бяха?
- Приятелят ми.
- Приятелката ми.
:03:40
- Нейният приятел.
- Неговата приятелка.
:03:42
Един чифт ръкавици за двама души?
:03:45
- Трудно е да се обясни.
- Опитайте.
:03:47
Добре, давай.
:03:50
Ами в момента той е мой приятел.
:03:55
Но след 18 месеца...
:03:58
след операцията...