Serendipity

:02:02

Весела Коледа.

:02:29

Извинете.

:02:38

Няколко години по-рано

:02:45

- Съжалявам.
- Съжалявам.

:02:46

Искате ли ги?

:02:49

- Не, моля.
- Вземете ги. Последният чифт са.

:02:51

Госпожице, имате ли друг чифт от
черните кашмирени ръкавици?

:02:54

- Само това, което е изложено.
- Нямате ли склад?

:02:57

- Не, нямаме и таван.
- А мазе?

:03:01

Вземете ги. Нямам нужда от тях.

:03:04

- Не, вие ги видяхте пръв. Аз...
- Моля ви, настоявам.

:03:09

Вземете ги. Чакайте.

:03:11

- Извинете, сър, наши са.
- Така ли?

:03:13

Вашите ръкавици? Как така?
Те просто си висяха тук,

:03:17

стоят си с малко
етикетче за цената.

:03:19

- Тъкмо ги обсъждахме.
- Е, имам новина за вас.

:03:23

Можете да си ги обсъждате колкото искате,
след като отида да ги платя.

:03:26

- Спокойно?
- Да се успокоя? Остават пет дни до Коледа.

:03:28

Аз съм насред универсален магазин в
Ню Йорк, а той ми казва да се успокоя.

:03:31

Те трябваше да са много
специален подарък за някого.

:03:34

- Прекалено много се задълбахме.
- А, така ли?

:03:38

- За кого бяха?
- Приятелят ми.
- Приятелката ми.

:03:40

- Нейният приятел.
- Неговата приятелка.

:03:42

Един чифт ръкавици за двама души?

:03:45

- Трудно е да се обясни.
- Опитайте.

:03:47

Добре, давай.

:03:50

Ами в момента той е мой приятел.

:03:55

Но след 18 месеца...

:03:58

след операцията...