:44:02
Нямах възможност да я напиша.
:44:06
Не можах да напиша и тази.
:44:08
С цялото ми уважение, сър,
утре все още ще са мъртви.
:44:12
Добре, благодаря. Довиждане.
:44:17
- Пишеш некролози.
- Точно така, да.
:44:20
- Сигурно си много горд.
- Аз съм човекът с последната дума.
:44:23
- Не и тази вечер.
- Да, аз съм, абсолютно.
:44:25
- Последният ред.
- Продължаваш да говориш.
:44:31
Не знам, не знам.
Очите ме лъжат.
:44:34
- Кажете, че цифрите съвпадат.
- Аз ще ти кажа.
:44:36
- Нека видя.
- Не го прави.
:44:38
0293 ли са?
:44:40
0293, поздравления.
:44:43
- Откри ли я?
- Мисля, че я откри.
:44:45
Жалко, че последните две имена
са абсолютно изтрити.
:44:49
Вината е негова.
Беше неговият палец.
:44:52
Когато го сграбчи, палецът му
се плъзна точно по името.
:44:55
Изцяло. Шегувам се.
Беше зацапано в ръката ми.
:44:57
- Ще престанете ли?
- Това е малка шега. Копието е от индиго.
:45:00
Предполагам затова Америка
го е отхвърлила.
:45:02
- Какъв е този адрес? Нейният ли е?
- От преди седем години е.
:45:06
Значи отиди в сградата
:45:08
и ще откриеш кой е живял там
преди седем години.
:45:10
Не е сложна наука.
:45:12
Благодаря.
:45:25
Здравейте.
:45:27
- Накъде?
- Да, къде отиваме?
:45:29
- Добре, където и да е в Ню Йорк.
- Моля?
:45:34
Където и да е.
Където пожелаете.
:45:36
- Това не е адрес.
- Чакай, не си направила резервации?
:45:39
- Ив, моля те, не ми се ядосвай.
- Какво?
:45:43
О, не, не мога да повярвам.
:45:45
Трябва ми място, дами.
:45:47
Щях да ти кажа в самолета.
:45:49
Това е много подло, Сара.
:45:52
- Аз не съм скапан психолог.
- Ив, почакай!
:45:54
Почакай!
:45:58
- Ив!
- Ти ме измами.