:40:01
Скръбта за починалите любими,
:40:03
кара хората да правят странни неща.
:40:10
Отървете се от това,
не го искам в къщата!
:40:13
Да, госпожо.
:40:26
Г-жо Милс, студено е.
:40:28
Защо не дойдете
да седнете край огъня?
:40:41
Много ви благодаря, госпожо.
:40:44
Разкажете ми за времето,
когато сте работила тук.
:40:48
И тогава ли сте се
грижила за деца?
:40:50
Не, бях иконом.
:40:54
Имало ли е много слуги?
:40:57
Около петнадесет.
:41:01
Мисля, че на края
:41:02
останаха само трима.
:41:04
Защо?
:41:05
Работодателите ми
се преместиха в Лондон.
:41:08
Идваха тук все по-рядко,
:41:11
все пак е доста затънтено.
:41:14
Постепенно къщата опустя.
:41:18
Всички в крайна сметка
напускат проклетия остров.
:41:22
Семейството ми напусна
през лятото на 1940,
:41:26
точно преди инвазията.
:41:29
Оттогава не съм
получила вест от тях.
:41:36
Не ги виня.
:41:38
Всъщност и ние напуснахме.
:41:42
Въпреки че...
:41:43
понякога напускаме някое място,
:41:45
то остава винаги с нас.
:41:50
Все едно никога не съм
напускала тази къща.
:41:53
Защо напуснахте?
:41:56
Заради туберкулозата.
:41:58
Цялата околност беше евакуирана.