:41:01
Мисля, че на края
:41:02
останаха само трима.
:41:04
Защо?
:41:05
Работодателите ми
се преместиха в Лондон.
:41:08
Идваха тук все по-рядко,
:41:11
все пак е доста затънтено.
:41:14
Постепенно къщата опустя.
:41:18
Всички в крайна сметка
напускат проклетия остров.
:41:22
Семейството ми напусна
през лятото на 1940,
:41:26
точно преди инвазията.
:41:29
Оттогава не съм
получила вест от тях.
:41:36
Не ги виня.
:41:38
Всъщност и ние напуснахме.
:41:42
Въпреки че...
:41:43
понякога напускаме някое място,
:41:45
то остава винаги с нас.
:41:50
Все едно никога не съм
напускала тази къща.
:41:53
Защо напуснахте?
:41:56
Заради туберкулозата.
:41:58
Цялата околност беше евакуирана.
:42:03
Тогава ли Лидия онемя?
:42:06
Да, така мисля.
:42:08
Спомените ми изневеряват
тези дни, госпожо.
:42:12
Какво й се е случило?
:42:19
Внезапно един ден...
:42:22
тя просто престана да говори.
:42:26
Трябва да има причина.
:42:29
Хората не спират просто да говорят.
:42:31
Тези неща винаги се дължат
:42:32
на някаква травма.
:42:36
Нещо трябва да й се е случило.
:42:42
Работодателите ви
добре ли се отнасяха с вас?
:42:43
Винаги са били мили с нас.
:42:45
Отнасяха се с нас
като част от семейството.
:42:50
Госпожо, мисля, че ще си лягам,
:42:54
иначе няма да мога
да стана на сутринта.
:42:56
Вървете.
:42:58
Аз ще остана още малко.