:11:02
Накратко, мисля, че посланието тук е...
:11:04
че никога не трябва просто
да се отписваме...
:11:07
и да виждаме себе си като
продукт на различни влияния.
:11:11
Винаги е наше решение кои сме ние.
:11:24
Творението сякаш
идва от несъвършенството.
:11:27
Идва от усилия и чувство на безсилие.
:11:32
От там мисля че идва и нашият език.
:11:36
Искам да кажа, че е произлязъл от нашето
желание да преодолеем самотата си...
:11:41
и да придобием някакво чувство
за връзка помежду ни.
:11:45
Трябва да е било лесно, когато
е било просто въпрос на оцеляване.
:11:49
Например, "вода."
И сме измислили звук за това.
:11:52
Или, "Саблезъб тигър точно зад теб."
Измислили сме звук и за това.
:11:56
Но когато става наистина интересно,
:12:00
е когато използваме същата система
от символи за да предадем...
:12:06
всички абстрактни и неясни неща,
които ни се случват.
:12:11
Какво е например чувство на безсилие?
Или какво е ярост, или любов?
:12:16
Когато кажа "любов,"
:12:18
звукът идва от устата ми...
:12:20
и влиза в ушите на другият човек,
:12:23
пътува през някакви
каналчета в неговият мозък,
:12:27
през неговите спомени
за любов или липса на такава,
:12:32
записва това, което изричам
и казва "Да, аз разбирам."
:12:35
Но откъде да знам дали разбира?
Защото думите са бездейни.
:12:38
Те са просто символи.
Те са мъртви, нали?
:12:42
А толкова много от нашият опит е неясен.
:12:46
Толкова много от това, което възприемаме
е неизразимо. То е неизговоримо.
:12:51
И въпреки това, когато
общуваме един с друг,
:12:58
и чувстваме че сме направили връзка,