:12:00
е когато използваме същата система
от символи за да предадем...
:12:06
всички абстрактни и неясни неща,
които ни се случват.
:12:11
Какво е например чувство на безсилие?
Или какво е ярост, или любов?
:12:16
Когато кажа "любов,"
:12:18
звукът идва от устата ми...
:12:20
и влиза в ушите на другият човек,
:12:23
пътува през някакви
каналчета в неговият мозък,
:12:27
през неговите спомени
за любов или липса на такава,
:12:32
записва това, което изричам
и казва "Да, аз разбирам."
:12:35
Но откъде да знам дали разбира?
Защото думите са бездейни.
:12:38
Те са просто символи.
Те са мъртви, нали?
:12:42
А толкова много от нашият опит е неясен.
:12:46
Толкова много от това, което възприемаме
е неизразимо. То е неизговоримо.
:12:51
И въпреки това, когато
общуваме един с друг,
:12:58
и чувстваме че сме направили връзка,
:13:01
и мислим, че сме разбрани
:13:03
Усещаме една почти духовна взаимност.
:13:08
И това чувство може да е мимолетно,
но мисля че живеем заради него.
:13:23
Когато разглеждаме връхните
точки на човешкото развитие,
:13:25
трябва да разгледаме
еволюцията на организмът...
:13:27
и развитието на неговите взаимодействия
със заобикалящата го среда.
:13:31
Еволюцията на организмът
започва с началото на живота...
:13:33
минава през хоминида...
:13:36
стигайки до еволюцията на човечеството.
:13:38
Неандерталеца, Кроманьонеца.
:13:40
Интересното е, че наблюдаваме три нишки:
:13:44
биологична, антропологична--
:13:46
развитие на градове, култури--
:13:48
и културна, която е човешкото изразяване.
:13:51
Това, което наблюдаваме е
еволюция на популациите,
:13:54
а не толкова еволюция
на отделните индивиди.
:13:57
В допълнение, ако разгледаме
етапите по времева скала--