:35:00
...оставя следа.
:35:02
И тази история е в единствено число.
:35:05
Но в действителност,
е история след история.
:35:13
Времето просто се разпада на бързо
подвижни частици, които се разлитат.
:35:18
Или аз се движа бързо или времето.
Никога двете заедно.
:35:22
Какъв странен парадокс.
:35:26
Всъщност аз съм по-близко до краят
на живота си от всякога преди,
:35:29
А чувствам повече от всякога, че
имам всичкото време на света.
:35:33
Когато бях по-млада, имаше
безнадеждност, желание за сигурност,
:35:36
Сякаш имаше край пътеката
и трябваше да стигна там.
:35:39
Знам какво имаш в предвид защото
си спомням, че си мислех,
:35:43
"Някой ден, на тридесет
и няколко години, може би,
:35:48
всичко просто ще се установи и
улегне, и просто ще свърши."
:35:52
Сякаш имаше някакво плато,
което ме чакаше,
:35:55
и аз се катерех към него,
а когато стигна на върха,
:35:59
всичкият растеж и промяна ще спре.
:36:01
Дори веселието. Слава богу
това не се е случило.
:36:07
Това, което не отчитаме, когато сме
млади е нашето безкрайно любопитство.
:36:10
Това, което прави толкова
прекрасно това да си човек.
:36:12
- Знаеш ли, какво казва
Бенедикт Андерсън за идентичността?
- Не.
:36:16
Когато той говори, да речем,
за снимка на бебе.
:36:19
Значи взимаш тази снимка,
този двуизмерен образ,
и казваш, "Това съм аз."
:36:24
Значи, за да свържеш това бебе
в този странен малък образ...
:36:27
с живият ти, в настоящето,
:36:29
трябва да си създадеш история,
"Това бях аз на годинка,
:36:33
"и после имах дълга коса, и после
се преместихме в Ривърдейл,
:36:36
и сега това съм аз."
:36:39
Значи е необходимо да
измислиш история...
:36:43
която да направи теб и бебето на снимката
еднакви и да създаде твоята идентичност.
:36:47
Странното нещо е, че нашите клетки,
напълно се регенерират всеки 7 години.
:36:52
Ние вече сме били напълно
различни хора неколкократно
:36:55
и въпреки това оставаме самите ние.