:36:01
Дори веселието. Слава богу
това не се е случило.
:36:07
Това, което не отчитаме, когато сме
млади е нашето безкрайно любопитство.
:36:10
Това, което прави толкова
прекрасно това да си човек.
:36:12
- Знаеш ли, какво казва
Бенедикт Андерсън за идентичността?
- Не.
:36:16
Когато той говори, да речем,
за снимка на бебе.
:36:19
Значи взимаш тази снимка,
този двуизмерен образ,
и казваш, "Това съм аз."
:36:24
Значи, за да свържеш това бебе
в този странен малък образ...
:36:27
с живият ти, в настоящето,
:36:29
трябва да си създадеш история,
"Това бях аз на годинка,
:36:33
"и после имах дълга коса, и после
се преместихме в Ривърдейл,
:36:36
и сега това съм аз."
:36:39
Значи е необходимо да
измислиш история...
:36:43
която да направи теб и бебето на снимката
еднакви и да създаде твоята идентичност.
:36:47
Странното нещо е, че нашите клетки,
напълно се регенерират всеки 7 години.
:36:52
Ние вече сме били напълно
различни хора неколкократно
:36:55
и въпреки това оставаме самите ние.
:37:15
" Звук и Тишина "
:37:20
Нашата критика започна
така както всички критики започват
:37:22
със съмнение.
:37:25
Съмнението стана наш разказвач.
:37:27
Наше бе търсенето на нова
история, нашата собствена.
:37:31
И ние се протягахме към тази нова
история гонени от подозрението...
:37:33
че обикновеният език не може да я разкаже.
:37:37
Нашето минало ни изглеждаше
замръзнало в далечината,
:37:40
и всеки наш жест и всички наши думи...
:37:42
изразяваха отричането на старият
свят и протягането за един нов.
:37:46
Начинът по който живеехме
създаде нова ситуация,
:37:49
на изобилие и приятелство,
:37:51
на подмолно микро-общество...
:37:53
в сърцето на общество, което го пренебрегваше.
:37:56
Изкуството не беше целта,
а случаят и начинът...
:37:59
за намиране на нашият характерен ритъм...