:37:15
" Звук и Тишина "
:37:20
Нашата критика започна
така както всички критики започват
:37:22
със съмнение.
:37:25
Съмнението стана наш разказвач.
:37:27
Наше бе търсенето на нова
история, нашата собствена.
:37:31
И ние се протягахме към тази нова
история гонени от подозрението...
:37:33
че обикновеният език не може да я разкаже.
:37:37
Нашето минало ни изглеждаше
замръзнало в далечината,
:37:40
и всеки наш жест и всички наши думи...
:37:42
изразяваха отричането на старият
свят и протягането за един нов.
:37:46
Начинът по който живеехме
създаде нова ситуация,
:37:49
на изобилие и приятелство,
:37:51
на подмолно микро-общество...
:37:53
в сърцето на общество, което го пренебрегваше.
:37:56
Изкуството не беше целта,
а случаят и начинът...
:37:59
за намиране на нашият характерен ритъм...
:38:01
и погребаните възможности на нашето време.
:38:03
Правехме го заради откриването
на истинско общуване,
:38:07
или поне заради търсенето
на подобно общуване.
:38:10
Приключението на неговото
намиране и губенето му.
:38:12
Ние, непримиримите, не приемащите
продължавахме да търсим,
:38:15
запълвайки мълчанията с нашите
собствени желания, страхове и фантазии.
:38:18
Теглени напред от факта, че без значение
колко празен изглеждаше света,
:38:22
без значение колко деградирал и
използван ни се виждаше той,
:38:26
ние знаехме, че все още
всичко е възможно.
:38:28
И при благоприятни обстоятелства,
:38:30
един нов свят бе толкова
възможен, колкото и старият.
:38:35
" Да Започнем Отново От Началото "
:38:49
Има два вида страдащи на този свят:
:38:52
тези, които страдат от липсата на живот...
:38:55
и тези, които страдат от излишък на живот.
:38:58
Винаги съм бил във втората категория.