1:04:00
Вкусвай с наслада това, което
казват всичките ти сетива.
1:04:03
Почувствай радостта и тъгата,
смехът и състраданието,
1:04:06
и носи споменът за своите
чувства в раничката си.
1:04:09
Спомням си откъде дойдох
и как станах човек.
1:04:13
Защо останах. И сега моето
последно заминаване е определено.
1:04:16
По този път. Скорост на избягване.
1:04:19
Не само вечност, но и безкрайност.
1:04:49
- Извинявай.
- Извинявай.
1:04:56
Хей. Може ли да го направим отново?
1:04:59
Знам, че не сме се срещнали, но не
искам да бъда мравка. Разбираш ли ме?
1:05:02
Искам да кажа, че вървим през животът...
1:05:06
с нашите антени отскачайки една от друга,
1:05:08
постоянно на включен автопилот,
1:05:11
с нищо наистина човешко изисквано от нас.
1:05:15
Спри. Тръгни. Върви до тук. Карай до там.
1:05:19
Всичките ни действия насочени
предимно към нашето оцеляване.
1:05:21
Всякаква комуникация е само за да
поддържа този мравуняк жужащ...
1:05:26
по един ефикасен и учтив начин.
1:05:28
"Ето рестото Ви." "Кеш или карта?"
"Кредитна или дебитна?"
1:05:32
"Желаете ли кетчуп?"
1:05:35
Аз не искам сламка.
Искам истински човешки моменти.
1:05:40
Искам да те видя.
Искам ти да ме видиш.
1:05:43
Не искам да се отказвам от това.
Не искам да бъда мравка, разбираш ли?
1:05:49
Да. Да, разбирам те.
1:05:51
И аз не искам да бъда мравка.
1:05:54
Да, всъщност благодаря, че ме бутна.
1:05:57
Напоследък съм като зомбиран,
като на включен автопилот.