1:05:02
Искам да кажа, че вървим през животът...
1:05:06
с нашите антени отскачайки една от друга,
1:05:08
постоянно на включен автопилот,
1:05:11
с нищо наистина човешко изисквано от нас.
1:05:15
Спри. Тръгни. Върви до тук. Карай до там.
1:05:19
Всичките ни действия насочени
предимно към нашето оцеляване.
1:05:21
Всякаква комуникация е само за да
поддържа този мравуняк жужащ...
1:05:26
по един ефикасен и учтив начин.
1:05:28
"Ето рестото Ви." "Кеш или карта?"
"Кредитна или дебитна?"
1:05:32
"Желаете ли кетчуп?"
1:05:35
Аз не искам сламка.
Искам истински човешки моменти.
1:05:40
Искам да те видя.
Искам ти да ме видиш.
1:05:43
Не искам да се отказвам от това.
Не искам да бъда мравка, разбираш ли?
1:05:49
Да. Да, разбирам те.
1:05:51
И аз не искам да бъда мравка.
1:05:54
Да, всъщност благодаря, че ме бутна.
1:05:57
Напоследък съм като зомбиран,
като на включен автопилот.
1:06:00
Аз не се мисля за мравка, но
най-вероятно изглеждам като такава.
1:06:04
Както тази идея на Д.Х. Лорънс за това
как двама човека се срещат на път...
1:06:09
И вместо просто да се разминат и
да си хвърлят по един бегъл поглед,
1:06:11
те решават да приемат това, което той нарича
"сблъсъкът между техните души."
1:06:15
Нещо като освобождаване на безразсъдно
смелите богове във всички нас самите.
1:06:20
Тогава все едно се познаваме.
1:06:24
Работя по един проект. Надявам се, че
ще се заинтересуваш да участваш
1:06:27
Става въпрос за един сериал,
1:06:29
и, героите, имат въображаеми животи.
1:06:32
Които са алтернативните
Его-та на актьорите.
1:06:35
Така, че в общи линии просто си измисляш
нещо, което винаги си искал да правиш...
1:06:38
или живота, който си искал да водиш
или професия или нещо такова.
1:06:42
И ние го включваме, и после твоят
живот се пресича...
1:06:46
с живота на другите хора в сериала
по някакъв типичен за сапунките начин.
1:06:51
След което искам да го покажа пред публика...
1:06:54
и актьорите ще присъстват така, че
веднъж след като епизода е показан
1:06:58
публиката може да насочи...