1:19:11
Когато насоката става
по заплетена и неуловима,
1:19:14
да се оставяш на течението
вече не е достатъчно.
1:19:40
Какво става, копеле?
1:19:43
Ей, караш ли също така лодка-кола?
1:19:46
- Какво?
- Ти ме взе с една кола,
която беше също и лодка.
1:19:51
Не, човече, Нямам кола-лодка.
Не знам за какво говориш.
1:19:55
Това трябва да е нещо като
нощ на паралелната Вселена.
1:19:58
Видя ли този особняк, който беше тук,
1:20:00
и току що излезе през вратата?
1:20:02
Ами, идва към щанда и аз му викам,
"Какво става, копеле?"
1:20:05
И той си оставя сандвича
поглежда ме втренчено и ми казва,
1:20:09
"Наскоро се завърнах от
долината на сянката на смъртта.
1:20:12
"Аз възторжено вдишвам всички
аромати и есенции на живота.
1:20:15
"Бях до ръбът на пълното забвение.
1:20:17
Аз запомням и кипя от желание
да запомням всичко."
1:20:23
И какво каза на това?
1:20:26
Ами какво мога да кажа?
1:20:28
Викам му, "Ако ще претопляш в
микровълновата този сандвич,
1:20:31
"Искам да пробиеш дупки в найлоновата
опаковка, защото иначе експлодират.
1:20:34
И ми писна да ви чистя остатъците.
Разбираш ли?"
1:20:43
Защото резенчетата лютивите
чушки изсъхват.
1:20:45
Изглеждат като малки колелца.
1:20:51
Когато всичко свърши, единственото
за което можех да си мисля...
1:20:54
беше това как цялата ни
представа за нас самите,
1:20:58
това което сме, е просто...