1:20:00
и току що излезе през вратата?
1:20:02
Ами, идва към щанда и аз му викам,
"Какво става, копеле?"
1:20:05
И той си оставя сандвича
поглежда ме втренчено и ми казва,
1:20:09
"Наскоро се завърнах от
долината на сянката на смъртта.
1:20:12
"Аз възторжено вдишвам всички
аромати и есенции на живота.
1:20:15
"Бях до ръбът на пълното забвение.
1:20:17
Аз запомням и кипя от желание
да запомням всичко."
1:20:23
И какво каза на това?
1:20:26
Ами какво мога да кажа?
1:20:28
Викам му, "Ако ще претопляш в
микровълновата този сандвич,
1:20:31
"Искам да пробиеш дупки в найлоновата
опаковка, защото иначе експлодират.
1:20:34
И ми писна да ви чистя остатъците.
Разбираш ли?"
1:20:43
Защото резенчетата лютивите
чушки изсъхват.
1:20:45
Изглеждат като малки колелца.
1:20:51
Когато всичко свърши, единственото
за което можех да си мисля...
1:20:54
беше това как цялата ни
представа за нас самите,
1:20:58
това което сме, е просто...
1:21:01
тази логична структура,
1:21:04
място където моментно
да настаним всички абстракции.
1:21:09
Беше време да се осъзная,
1:21:12
да дам форма и последователност
на неизвестното.
1:21:16
И аз бях част от това.
Беше подарък.
1:21:20
Животът бушуваше навсякъде около мен,
1:21:23
и всеки миг беше магически.
1:21:27
Обичах всички хора,
1:21:29
заниманието с всички
противоречащи си пориви.
1:21:33
Това е което обичах най-много--
връзката с хората.
1:21:39
Поглеждайки назад, това е всичко,
което наистина имаше смисъл.