:53:07
Знаеш ли кое ми беше най трудно?
:53:11
Да спра да мисля...
:53:13
да не мислиш
:53:14
да спра да мисля, че всеки път когато
телефона звънне, може да си ти!
:53:17
Да не мисля, че всяко писмо
:53:19
в пощенската кутия е от теб!
:53:20
Да не мисля
:53:22
че всеки човек с който се
срещах ми напомняше за теб.
:53:24
Мислих си за теб през цялото време
:53:26
както и ти за мен.
:53:28
Не ти вярвам.
:53:30
Кати, преди ми беше
трудно да ти го кажа.
:53:39
Обичам те.
:54:10
Кати.
:54:13
Здравей, Кати.
:54:15
Знаеш ли
:54:17
някой да е бил в тунела?
:54:19
Защото вратата беше отворена,
а не трябваше да е така
:54:23
трябва да е затворена през цялото време
:54:25
освен ако ти не си от поддръжката
:54:27
а ти не трябва да си тук
:54:30
трябваше да те попитам.
:54:32
Не не съм. Имам си работа.
:54:36
Това не беше много мило.
:54:40
Трябва ли да ти кажа,
това което знам?
:54:43
Бях тръгнала към,
но си промених решението.
:54:46
За какво говориш?
:54:50
Харисън Хобърт е изчезнал.
:54:57
Това прави двама, нали?