:37:00
- Значи е бил мъж?
- Да. Дебел.
Стори ми се познат.
:37:14
- Това е глупаво. Трабва да се разделим.
- Луд ли си! Не мога сама тук!
:37:23
- Ще ни открият.
- Не мисля.
:37:27
- Не искам да умирам, Доналд.
Пропилях си живота. Боже, пропилях всичко.
- Не си. И няма да умреш.
:37:34
- Възхищавам ти се, Доналд.
Цял живот съм парализиран от страх,
от това какво мислят другите за мен.
:37:40
А ти нищо не подозираш.
- Не е вярно.
:37:45
- Не ме разбирай погрешно.
Това е комплимент.
:37:51
Един път в гимназията, те наблюдавах
как си говориш със Сара Маршал.
:37:58
- Бях толкова влюбен в нея.
- Знам. Ти флиртуваше с нея и
тя беше мила с теб.
:38:05
- Спомням си.
- Но когато ти си тръгна, тя започна да
ти се подиграва пред приятелките си.
:38:14
Сякаш се подиграваха на мен.
А ти не подозираше нищо.
Беше щастлив.
:38:24
- Знаех. Чух ги.
- Тогава защо беше щастлив?
:38:32
- Обичах я, Чарлс.
Любовта... беше моя.
Аз я допуснах.
:38:47
Дори и Сара нямаше право да ми я отнеме.
:38:52
Мога да обичам когото си искам.
- Но тя те смяташе за противен.