:38:05
- Спомням си.
- Но когато ти си тръгна, тя започна да
ти се подиграва пред приятелките си.
:38:14
Сякаш се подиграваха на мен.
А ти не подозираше нищо.
Беше щастлив.
:38:24
- Знаех. Чух ги.
- Тогава защо беше щастлив?
:38:32
- Обичах я, Чарлс.
Любовта... беше моя.
Аз я допуснах.
:38:47
Дори и Сара нямаше право да ми я отнеме.
:38:52
Мога да обичам когото си искам.
- Но тя те смяташе за противен.
:39:04
- Това е нейна работа.
:39:09
"Ти си това, което обичаш,
а не това, което те обича."
Това го реших отдавна.
:39:32
Какво ти е?
:39:36
- Благодаря ти.
- За какво?
:39:50
- Тихо! Слушай!
Чувам ги. Чувам ги как дишат.