Antwone Fisher
Преглед.
за.
за.
следващата.

:14:00
че се чувстваш подтиснат...
:14:04
че чувстваш голяма...
тежест върху себе си.

:14:09
Че си объркан, че си самотен.
Каза, че нямаш родители.

:14:12
Имам родители.
:14:13
Добре.
:14:15
- Само 3 сеанса, нали?
- Само 3.

:14:24
Баща ми се казваше Едуард.
:14:27
- Помниш ли го?
- Не.

:14:31
- Никога не научих фамилията му.
- Знаеш ли къде е?

:14:33
Да, знам къде е.
:14:40
Той отишъл до къщата
на своята бивша приятелка.

:14:44
Скарали се.
И тя убила баща ми.

:14:47
Къде беше майка ти,
когато това се случи?

:14:48
Зад решетките.
:14:50
Ясно.
:14:52
Роден съм в затвора...
2 месеца след убийството на баща ми.

:14:56
За какво беше осъдена майка ти?
:14:57
Не знам.
Казах ти всичко, което знам.

:15:00
Значи си отгледан от държавата?
:15:02
Да. Държавата
ме изпрати в сиропиталище.

:15:06
Трябваше да бъде докато...
:15:08
майка ми излизе и ме вземе, но...
тя излезе и никога не ме взе.

:15:13
Колко време беше там?
:15:15
2 години.
:15:17
Как се почувства от това?
:15:21
Не знам.
:15:22
Хайде,
трябва да изпитваш някакви чувства.

:15:24
Нали знаеш...
Как го почувства?

:15:29
Дъждовни дни.
:15:30
Дъждовни дни? Добре.
:15:33
Защо така?
:15:36
Нали знаеш в Кливланд...вали.
Не през цялото време...

:15:40
но, на хлапе...
:15:42
което иска да излезе и да поиграе...
:15:46
му се струва, че вали всеки ден.
:15:48
Е...децата очакват да вали понякога...
:15:51
но за едно дете...
:15:54
валеше прекалено много.

Преглед.
следващата.