:10:04
С последни сили
:10:07
изплувах към нея.
:10:11
Представих се
и й казах какво изпитвам.
:10:17
Дадох й адреса си
:10:19
и й казах, че ако иска,
може да ми пише.
:10:27
Младежката кръв му е дала кураж.
:10:28
Нямах избор.
Водеше ме някаква свръхсила.
:10:31
Наречете го ''електрошок'',
връзка, съдба, както искате.
:10:35
-И тя писа ли ти?
-Отначало не.
:10:40
Всеки ден проверявах
пощенската кутия.
:10:44
Проверявахя цялото това лято,
и нищо.
:10:49
И тогава то пристигна.
:11:01
Бе повече от това, на което можех
да се надявам. И тя ме обичаше.
:11:05
Пишеше, че и тя изпитала
тръпка по гръбнака
:11:07
в този незабравим ден.
:11:09
Бе още по-хубаво и поетично
от самата нея,
:11:11
дори го помислих
за невъзможно.
:11:16
Незабавно й отговорих.
:11:18
Писах й,
че искам да избягам с нея,
:11:21
да се любим под звездите,
да правим деца.
:11:27
И на двамата ни беше ясно.
:11:30
Принадлежахме си.
:11:34
Никакъв страх, никакво съмнение.
:11:38
-Идеално.
-Младежка любов.
:11:42
Прекалено млади,
както се разбра после.
:11:51
Външно тя беше едно учудващо
:11:54
свръхразвито, 11-годишно момиче.
:11:56
-Какво?
-11-годишна?
:11:58
Родителите й откриха писмата ми