1:07:02
Бях видял светлината.
1:07:04
Това бе абсолютно
ослепяващо прозрение
1:07:07
като самата истина.
1:07:09
Но не се отнасяше за определен
човек, а за хората изобщо.
1:07:14
Тогава разбрах,
че не съществува ''истинският''.
1:07:19
Става дума за куп
потенциални ''истински''.
1:07:22
Мисълта бе успокоителна,
но всъщност доста страшна.
1:07:27
Всички предпочитаме
да чакаме някоя свръхсила,
1:07:30
да ни покаже с кого
да прекараме живота си.
1:07:33
Но истината е,
1:07:35
че няма светкавица,
която да те блъсне по главата
1:07:38
и да те насочи
към определен човек.
1:07:40
По-скоро прилича на дъжда.
1:07:44
Дъждът вали постоянно.
1:07:46
Понякога си подготвен за него,
понякога не си.
1:07:49
Зависи къде си, когато завали,
и дали ще те намокри или не.
1:07:53
Повечето от нас го избягват.
1:07:58
Можеш да изпуснеш рейса,
можеш да го хванеш.
1:08:00
Можеш да вземеш чадъра,
можеш да го забравиш.
1:08:03
Няма особени знаци.
1:08:05
Абсолютно произволни, спонтанни
изблици на възможности.
1:08:10
Толкова може съдбата.
Останалото зависи от нас.
1:08:14
А сега,
по силата дадена ми от закона,
1:08:17
ви обявявам за съпруг и съпруга.
1:08:22
Можете да целунете булката.