1:06:00
Вече го бе споменавала,
1:06:01
и ние помислихме,
че е измислена игра.
1:06:05
Но когато започна да ми казва,
че й е обещал да избягат заедно
1:06:09
и да правят любов...
1:06:11
-Под звездите.
-...те взеха мерки.
1:06:14
Тя беше едва на девет.
1:06:17
Баща ми се обади на властите,
1:06:20
даде им адреса на момчето
1:06:22
и, както винаги, ни каза
да не мислим повече за това!
1:06:27
След доста години
1:06:29
осъзнах, че момчето е мислило,
че пише на мен.
1:06:33
И тогава си спомних
за случката на летището.
1:06:36
Но не казах нищо.
1:06:43
Трябва да си тръгвам.
1:06:45
-Добре ли си?
-Къде отиваш?
1:06:48
Трябва да... Благодаря за...
1:06:52
Поздравления за... Довиждане.
1:07:02
Бях видял светлината.
1:07:04
Това бе абсолютно
ослепяващо прозрение
1:07:07
като самата истина.
1:07:09
Но не се отнасяше за определен
човек, а за хората изобщо.
1:07:14
Тогава разбрах,
че не съществува ''истинският''.
1:07:19
Става дума за куп
потенциални ''истински''.
1:07:22
Мисълта бе успокоителна,
но всъщност доста страшна.
1:07:27
Всички предпочитаме
да чакаме някоя свръхсила,
1:07:30
да ни покаже с кого
да прекараме живота си.
1:07:33
Но истината е,
1:07:35
че няма светкавица,
която да те блъсне по главата
1:07:38
и да те насочи
към определен човек.
1:07:40
По-скоро прилича на дъжда.
1:07:44
Дъждът вали постоянно.
1:07:46
Понякога си подготвен за него,
понякога не си.
1:07:49
Зависи къде си, когато завали,
и дали ще те намокри или не.
1:07:53
Повечето от нас го избягват.
1:07:58
Можеш да изпуснеш рейса,
можеш да го хванеш.