:49:00
- Как се чувстваш?
- Мисля, че добре.
:49:02
- Добре. Значи можеш да издържиш процеса.
- Какво?
:49:05
Ехо, откраднал си ван
и си катастрофирал.
:49:08
Мога ли да живея в стаята му,
докато е в затвора? Моля те?
:49:11
- Едва не се уби при тази разходка.
- Скъпи, толкова ни уплаши.
:49:16
Не знам в какво се е забъркал.
Той е добро хлапе. Наистина.
:49:20
Страхотно!
:49:21
Това няма да му го има в досието, нали?
:49:24
Не, не разбирате.
:49:26
Бях в хипервремето и тези хора
искаха часовника ми.
:49:30
Това е молекулярен ускорител. Ето.
:49:36
Счупен е.
:49:39
- Те ще ме убият.
- Кои?
:49:41
- Тези хора! Те бяха вкъщи.
- Какво?
:49:44
Не би могла да ги видиш.
Те бяха невидими.
:49:45
- Да, точно така.
- Ето, сър.
:49:48
Казах със сметана, глупако.
:49:51
- Ще се оправи ли?
- Не мога да стоя тук.
:49:53
Сестра, благодаря.
:49:56
Лошо.
:49:58
Ела.
:49:59
- Така си измисля.
- Да, измислям си.
:50:04
Съжалявам, че откраднах вана.
:50:05
С удоволствие бих ви разказал,
но първо трябва да пикая.
:50:19
Хайде.
:50:21
Какво правиш?
:50:25
Не мога да го направя,
докато е толкова шумно.
:50:31
Хайде.
:50:36
- Вземете си кафе.
- Да вървим!