:41:10
Ще се обадя на Конър.
:41:12
Направи го. Ще те
оставим на спокойствие.
:41:18
Но ще слушаме от кухнята,
затова говори силно.
:41:26
Здравей.
:41:28
- Откъде знаеше, че съм аз?
- Че кой друг?
:41:30
- Как се чувстваш?
- Леко объркана.
:41:33
Това е от успокоителното за коне.
:41:36
- Не мога да повярвам,
че си им позволил.
- Не ме питаха.
:41:40
Обадиха ми се по пътя и ми
изложиха плана си. Видях те.
:41:43
Къде?
:41:44
Помогнах им да те качат на
самолета. Много са организирани.
:41:48
Дори имаха бележка от лекар.
Хапчетата са в чантата ти.
:41:54
- Имам ли чанта?
- В килера.
:41:56
- Поздрави Конър.
- Чу ли това?
:41:59
Да. Като се запознах с тях,
си изясних много неща за теб.
:42:03
- Като?
- Да го кажем така.
:42:06
Ти си по-нормална,
отколкото би трябвало да бъдеш.
:42:22
Защо го направи?
:42:25
Ще ти обяснят всичко в клуба.
:42:33
Ще се опитам утре да се измъкна.
Трябва да се връщам на работа.
:42:38
Не се притеснявай,
ще издържа още малко.
:42:41
Казах, че ще се
върна заради работата.
:42:43
Може би трябва да се опиташ да
оправиш нещата с майка ти веднъж завинаги.
:42:48
Защо си толкова загрижен за това?
:42:51
Страхувам, че някой ден нашите
деца може да изпитват същото към теб.
:42:57
Тези жени може да са луди, но може
да знаят нещо, което ти не знаеш.