:16:02
Хотел Риц-Карълтън беше пълен.
:16:05
Знаеш, че напоследък съм много напрегната,
много обезпокоена заради бедите на Игби.
:16:10
Синът ми е в лагер за наркомани, за Бога,
и ти ме ядосваш.
:16:15
И искам да изпълниш
всичко точно както ти нареждам...
:16:19
...половин грейпфрут и...
- Мими.
:16:24
Защо не станеш от прислужничката.
:16:25
Помощ!
:16:27
Супер Кадетът има
огромна усмивка на лицето си.
:16:30
Никой не го приема сериозно.
:16:33
Никой не знае, че той е
бил изгонен тази сутрин.
:16:36
Те извикаха...
:16:38
..."скачай," и за изненада...
:16:41
...той прави невероятно гмуркане на паважа.
:16:43
Още може да се види петното по паветата,
където му се размаза главата.
:16:49
Всяка сутрин, използвах това петно като
ориентир къде трябва да застана за строяването.
:16:54
Мислил ли си за самоубийство?
:16:56
Постоянно.
:16:57
Не ми схвана мисълта.
:17:00
- Така ли?
- Абсолютно.
:17:02
Става въпрос за лицемерието на мястото,
което не можех да понасям.
:17:06
Позволи ми да си свърша моята работа, и ти твоята.
:17:09
Опитвам се да ти помогна.
:17:10
- Мислиш, че имам нужда от помощ?
- Очевидно.
:17:12
Мислиш, че не знам как
да си върша работата?
:17:16
Не се обиждай, но колко ли си добър,
че работиш тук?
:17:20
Мога да бъда толкова ефективен,
колкото ти ми позволиш.
:17:24
Просто се опитах да ти помогна с историята ми.
:17:26
Как се почувства от това, което момчето е направило?
:17:28
Сякаш наистина е преобмислил всички
останали възможности.
:17:33
- Какви са твоите възможности?
- Все още не знам.
:17:36
Кой се опитваше да нараниш с хапчетата?
:17:39
Никого. Просто импровизирах.
Всъщност не му мислих много.
:17:43
Мисля, че ти е пределно ясно,
но не го осъзнаваш.
:17:47
Така ли? Е, ти си идиот, така че...
:17:51
Какво правиш, по дяволите?
:17:53
Не обичам да ме наричат идиот.
:17:55
Нещастник! Нямаш право да ме удряш!