:54:02
Тя е писателка,
но сега преподава.
:54:06
Разведена ли е?
:54:07
Никога не е била женена.
:54:08
- Как така?
- Не харесва мъже.
:54:11
- Лесбийка.
- Не.
:54:14
Просто провалила се хетеросексуалистка.
:54:19
Благодаря ти за превоза.
:54:23
Мамка му!
:54:24
Какво? Да не си си загубил портфейла?
:54:28
Нямам ключове от апартамента
на леля ми.
:54:30
- Портиерът няма да те пусне?
- Прекалено е стар, никога не ме запомня.
:54:34
Просто ще я почакам.
:54:36
Ще се помотая наоколо.
:54:38
Ще се върне по някое време.
:54:40
- Сигурен ли си?
- Да.
:54:43
- Може ли да ползвам телефонът ти?
- Разбира се.
:54:47
Може ли касовата бележка?
:54:54
Мими...
:54:56
...се страхуваше някой да не открие нещо,
което ще я постави в неудобно положение.
:55:01
Така че пусна малкия войник нагоре...
:55:03
...и изчака долу.
:55:06
Старата жена ме заведе до бюрото му.
:55:09
И преди да ме остави, ме погали
по главата.
:55:14
Исках да и счупя ръцете.
:55:18
Седнах на стола на баща ми
и започнах да гледам по бюрото му.
:55:22
Всички чекмеджета бяха еднакви.
:55:25
Нямаше книги, нямаше химикалки...
:55:27
...само редица до редица
перфектно подредени цигари.
:55:31
Хиляди.
:55:38
И това, което си помислих беше...
:55:40
...не колко е болен баща ми...
:55:43
...а по-скоро:
:55:45
"Господи...
:55:47
"...как може някой да направи това,
толкова е загадъчно."
:55:51
Не: "Баща ми е толкова луд,
че няма да се оправи..."
:55:57
...ами просто: