1:29:05
Но всъщност Гретхен
1:29:09
знаеш ли...
1:29:11
не е по-лудо от това,
когато кучето открива дъгата.
1:29:18
Кучетата са далтонисти, Гретхен.
1:29:21
Не виждат цветовете.
1:29:23
Нима?
1:29:24
Както ние не виждаме времето.
1:29:26
Усещаме го.
1:29:27
Само го усещаме да отминава
1:29:29
но не го виждаме, защото е размазано.
1:29:32
То е като....
1:29:35
като возене в свръхзвуков влак
1:29:39
и отнася света...
1:29:42
Но представи си, ако
можем да спрем този влак, Гретхен?
1:29:48
Да излезем, да се поогледаме
1:29:51
и да видим времето, такова, каквото е.
1:29:53
Вселената, света
1:29:57
неща, невъобразими,
като цветовете за кучето.
1:30:02
И реални и осезаеми,
като стола, на който седиш.
1:30:08
Ако можем да виждаме така
1:30:11
в смисъл, наистина да се взираме
1:30:13
тогава може би ще видим
пукнатините и формата му.
1:30:23
Това е.
1:30:26
Толкова е просто.
1:30:27
Това открих.
1:30:29
Аз съм само...
1:30:30
човек видял пукнатина в стол
1:30:34
който никой не вижда.
1:30:37
Аз съм това куче, което е видяло дъгата.
1:30:42
Само че...ъ.ъ...
1:30:47
никое от другите кучета не ми вярва.
1:30:53
Аз ти вярвам.