1:30:02
И реални и осезаеми,
като стола, на който седиш.
1:30:08
Ако можем да виждаме така
1:30:11
в смисъл, наистина да се взираме
1:30:13
тогава може би ще видим
пукнатините и формата му.
1:30:23
Това е.
1:30:26
Толкова е просто.
1:30:27
Това открих.
1:30:29
Аз съм само...
1:30:30
човек видял пукнатина в стол
1:30:34
който никой не вижда.
1:30:37
Аз съм това куче, което е видяло дъгата.
1:30:42
Само че...ъ.ъ...
1:30:47
никое от другите кучета не ми вярва.
1:30:53
Аз ти вярвам.
1:31:38
Виждам, че някои неща са
се променили, откакто ме няма.
1:31:44
Но...
1:31:48
трябва да се връщаш.