1:12:01
- Г-н Хейтър, когато...
- Какво мислите, че правите?
1:12:07
Побеждават ни шепа некадърни престъпници.
1:12:11
- Това е речта ми на почивката, сър.
- Сядай.
1:12:16
Изглежда сте забравили кои са те.
1:12:18
Те са отрепките от обществото
и са в съседната съблекалня.
1:12:22
И ви се смеят в момента.
1:12:26
Запомнете само едно...
1:12:28
... всеки един от вас...
1:12:30
... играе за работното си място...
1:12:34
... включително и ти.
1:12:41
Искал сте да ме видите.
1:12:43
Да.
1:12:45
- Какво става по-дяволите.
- Нали искахте мач.
1:12:48
- Но не си споменавал победа.
- Нито вие споменахте загуба.
1:12:54
Преди да напусне, Найтро е написал признание.
1:12:58
Пише, че не е убил Док.
1:13:00
Пише, че си знаел и си
пратил Док в килията ти.
1:13:05
Това е равносилно на убийство.
1:13:08
Което означава 20 години.
1:13:13
- Нищо не можеш да докажеш.
- Само споменаването му означава да забравиш за условната присъда.
1:13:18
Ще останеш с нас малко повечко.
1:13:21
Затова според мен в
името на общия интерес е...
1:13:25
... да загубите този мач.
1:13:29
- Не мога да направя това.
- Вече си го правил.
1:13:53
Ти си имал всичко за което те са мечтали...
1:13:56
... но си го захвърлил.