1:41:10
Когато Даяна беше твърде малка за да помни,
1:41:14
беше свикнала да идва тук всеки вторник.
1:41:18
Разпиляваше фуниики от сладолед навсякъде,
1:41:22
и се въртеше на този стол с часове.
1:41:27
Това беше.
1:41:29
Аз и бях татко.
1:41:35
Искаше ми се да кажа,
че ще се промени като порасне.
1:41:43
Но не мисля, че ще се получи.
1:41:47
Тя ме познаваше тук.
1:41:53
Някакси, когато всичките тези глупости се случиха,
1:41:57
мисълта, че няма да съм тук,
1:41:59
че няма да работя,
че няма да те имам......
1:42:02
...как по друг начин ще ме опознае?
1:42:08
Тогава ти стигна до заключението,
1:42:10
че може би това е само един друг начин,
1:42:14
който те посъветваха да го отбегнеш.
1:42:17
Знаеш, като тези.....
1:42:20
О, благодаря ти.
1:42:21
Знаеш тези проклети книги,
които ДжоДжо обичаше да гори.
1:42:31
Не мога да я задържам тук.
1:42:33
Тя нама нужда от това.
1:42:37
Няма да промени края.
1:42:39
И теб не мога да задържам тук.
1:42:43
Ако е така, може би щях да ти кажа нещо,
което не можах да кажа на нея.
1:42:50
Добре.