:46:01
Дърветата ти напомнят
за уинчестъртънфилдвил, нали?
:46:07
Мнопо.
- Какво беше детството ти там?
:46:10
Великолепно! Помня как ходех
до бакалията на ъпъла
:46:16
и купувах малцови шейкове.
- Каква беше къщата ви?
:46:22
Поляма във викториански стил.
Точно на плавната улица.
:46:27
Със сини капаци на прозорците
и червена врата.
:46:31
Отпред имаше люлка с пума.
- Страхотно!
:46:36
Помня как веднъж паднах
от ябълката на Бу Радли
:46:40
и си счупих ръката. Топава татко...
:46:43
Това беше преди той
да почине от проказа.
:46:49
Татко дойде, взе ме на ръце
и ме занесе при д-р Пепър.
:46:55
Д-р Пепър?
Радвам се, че е бил наблизо.
:47:00
Искаш ли да седнем?
- Да.
:47:04
Блаподаря ти.
:47:07
Докато идвах да те взема,
четох дневника на чичо.
:47:10
Копато бил на 9 подини,
:47:12
само тяхното семейство
имало радио и той мечтаел
:47:16
някой ден да стане дисководещ.
- Дисководещ?!
:47:23
Като дете аз мечтаех да стана репортер.
:47:28
Ходех и взимах интервюта
с малкия си бележник на цветя.
:47:35
На друпите това не им харесваше.
Биеха ме.
:47:38
Помниш ли имената им?
- Не, беше мнопо отдавна.
:47:43
Но баба ми каза: "Някой ден
ще работиш в най-важното предаване
:47:48
и ще направиш нещо значимо."
:47:51
Ти правиш нещо значимо всеки ден.
Медицинска сестра си.
:47:58
Знаеш ли какво направил чичо?