:22:05
Мисля, че е некой друг.
:22:07
Кой?
:22:29
Сещаш ли се за онова момче,
което уби родителите си?
:22:34
Казваше се Джон Райли.
:22:38
Не беше просто момче от училището.
Играехме си на улицата.
:22:42
След училище.
:22:46
Имахме любима игра.
Да плашим котките.
:22:48
Но предимно плашехме другите деца.
:22:54
Започна, като скачане от дървета,
огради и такви работи. . .
:23:02
Но нешата станаха по-сериозни.
Джон мразеше децата.
:23:08
Промъкваше се в училището, беше страшно.
:23:15
Веднъж си направих майтап
с по-малките деца.
:23:22
Заведох едно край училищния басейн.
:23:26
Беше толкова изплашено,
че се напика в гащите.
:23:35
Не спираше да плаче.
А на мен ми беше забавно.
:23:38
И тогава дойде оня поглед.
Оня черен поглед.
:23:46
"Никога не се обръщай".
:23:51
"Защото ще се върна за това".
:23:55
Отказваше се от играта.