:23:02
Но нешата станаха по-сериозни.
Джон мразеше децата.
:23:08
Промъкваше се в училището, беше страшно.
:23:15
Веднъж си направих майтап
с по-малките деца.
:23:22
Заведох едно край училищния басейн.
:23:26
Беше толкова изплашено,
че се напика в гащите.
:23:35
Не спираше да плаче.
А на мен ми беше забавно.
:23:38
И тогава дойде оня поглед.
Оня черен поглед.
:23:46
"Никога не се обръщай".
:23:51
"Защото ще се върна за това".
:23:55
Отказваше се от играта.
:24:00
"Продължавай да
плуваш, ти болна кучко".
:24:11
Първо тухлите в пакета,
а сега някой пише това?
:24:16
Това е толкова лично.
Защо точно на мен?
:24:22
Чарли.
:24:25
Ти не мислиш че. . .
:24:28
В тази къща сме 2 шибани месеца.
:24:33
И през цялото време
някой си играе с нас.
:24:36
Как могат да знаят това?
:24:37
Не знам.
:24:40
Разследват предполагам.
:24:45
Да се връщаме в леглото, става ли?
:24:47
Всичко ще е наред.