:29:01
Зная че бихте, а също така и аз."
:29:07
"Бях очарован и трогнат от
краткото ви описание на баща ви."
:29:12
"Пиша глупости, но ако не можете да пишете отново,
:29:15
ще имате трезво есе за каквото пожелаете."
:29:17
"На вашите заповеди за някои неща."
:29:21
"Където съм роден, Кристабел ЛаМот.
:29:23
също беше малко местенце.
:29:25
Не като това. Дори не приблизително."
:29:27
"Брилянтен, прашен сандък, пълен с тайни...
:29:30
е шкаф с любопитни неща.
:29:34
На какво първо попадна погледа ми?"
:29:37
"Аз съм създание на писалката си.
:29:39
Писалката ми е най-добрата част от мен.
:29:42
Сега ви пращам още два стиха."
:29:45
"С желание прочетох митичните ви истории за беди...
:29:48
и двете ги намирам за очарователни и тъжни.
:29:51
Стихът ви е наситен ,но може би
метафората е още по-наситена."
:29:55
"Скъпи г-н Аш:
:29:57
Аз живея ограничено и общувам със себе си.
:30:00
Най-добре е така.
:30:02
Не като принцеса в гъсталака,
по-скоро като паяк в мрежата си.
:30:06
Готов да захапе всеки, дръзнал да доближи,
:30:10
не възприемайки разликата
докато не е твърде късно.
:30:14
И така, не е подходящо да контактуваме."
:30:16
"Зная, че живеете много тихо,
:30:18
но и аз мога да съм много тих.
:30:21
Искам само да обсъждаме Данте и Шекспир,
:30:23
Уърдсуорд, Колеридж, и Гьоте.
:30:26
Без да забравяме, разбира се, Кристабел ЛаМот...
:30:30
и амбициозния проект за феите."
:30:47
"O, сър, нещата трепкат и се променят.
:30:50
Всичко лъщи, искри и проблясва.
:30:54
През цялата дълга вечер седях край камината,
:30:57
обърната към една кухина,