1:48:00
Просто се стремя
да преведа музиката към края
1:48:03
и да запазя чувството за напрежение
да витае
1:48:05
през цялото време.
1:48:11
Трябваше да добавя този мотив,
защото няма да има друга пауза.
1:48:16
Отиваме право към големия финал.
1:48:19
Отново въвеждам
основния музикален мотив,
1:48:23
което е може би другата ми любима
част от писането на музиката.
1:48:29
Много обичам, когато мога
да се разгърна без ограничения,
1:48:32
а в случая нямах такива
и се възползвах от това.
1:48:35
Благодарен съм на Брет, че ми даде
свобода да завърша по този начин,
1:48:39
защото имаше различни варианти,
1:48:42
но при последните снимки на Греъм
1:48:45
той поиска да напиша нещо романтично,
но много мрачно романтично.
1:48:51
Макар това да бе сцена, която трябваше
да внуши, че всичко е решено,
1:48:55
моето вътрешно усещане бе, че нищо
няма да е решено за този персонаж
1:48:59
и че музиката трябва да го отрази.
1:49:00
Благодарен съм на Брет,
че ме остави да завърша така.
1:49:05
Винаги е трудно да пишеш срещу това,
1:49:07
което ти подсказва инстинктът или
1:49:10
да напишеш музика за щастлив край,
а чувството ти да подсказва друго.
1:49:16
Получи се хубава комбинация
между моето чувство
1:49:20
и съгласието на режисьора музикалният
завършек да не е традиционен
1:49:24
и леко да се разминава с това,
което виждаме,
1:49:26
а той със сигурност се разминава
с това, което бихме чули тогава.
1:49:31
Кадрите, за които говоря сега,
са последните от филма.