1:49:00
Благодарен съм на Брет,
че ме остави да завърша така.
1:49:05
Винаги е трудно да пишеш срещу това,
1:49:07
което ти подсказва инстинктът или
1:49:10
да напишеш музика за щастлив край,
а чувството ти да подсказва друго.
1:49:16
Получи се хубава комбинация
между моето чувство
1:49:20
и съгласието на режисьора музикалният
завършек да не е традиционен
1:49:24
и леко да се разминава с това,
което виждаме,
1:49:26
а той със сигурност се разминава
с това, което бихме чули тогава.
1:49:31
Кадрите, за които говоря сега,
са последните от филма.