:49:00
Може би в сценария трябваше да има
:49:02
реакции от страна на колегите му.
:49:04
Имаше, аз ги махнах.
:49:09
Харесва ми осветлението тук,
в инфрачервената лаборатория.
:49:13
Трябваше да е тъмно,
но как щяхме да виждаме...
:49:16
Трябваше да е абсолютно тъмно.
:49:18
Данте просто... Очерта контурите.
:49:19
Това е момент, с който много се гордея
като сценарист.
:49:23
Досега не бяхме показвали
лицето на Долърхайд.
:49:28
Видяхме го в гръб, с маска и в сянка.
:49:31
Крием го като акулата в Jаws.
Още не сме видели убиеца.
:49:36
Сега ще го видим за пръв път,
:49:40
но сляпата жена не може да го види.
:49:42
Това е ефект, който един сценарист
винаги иска да се получи.
:49:46
Много се гордея с факта,
че ние не разбираме, че тя я сляпа
:49:50
до този момент,
описан много красиво в сценария.
:49:53
Това е нарочно.
:49:55
Тя се движи все едно вижда.
:49:57
Не го знаете,
освен ако не сте чели книгата.
:50:00
После идва този момент
и неговата реакция.
:50:08
За мен връзката между тези двама герои
:50:11
е сърцето на филма.
:50:12
Това е много емоционална част
от книгата.
:50:15
Не беше
:50:17
драматизирана до такава степен
в Маnhuntеr,
:50:20
в който основната сюжетна линия
беше полицейската история.
:50:24
Историята за Уил Греъм.
:50:27
Аз си помислих: "В книгата се разказва
:50:30
за Долърхайд почти толкова,
колкото и за Уил Греъм."
:50:35
Бях запленен от идеята за любовна
история тип "Красавицата и Звяра"
:50:39
и от идеята,
:50:41
че той се чувства близък с тази жена,
:50:45
защото тя не го съди
:50:48
и не може да види
грозотата вътре в него,
:50:50
която той мисли, че всички виждат.
:50:53
Това е началото
:50:55
на връзката между
:50:58
Pеба и... Следващият кадър
е един от любимите ми,