:32:02
Няма да ме убедиш с гъделичкане
:32:04
на интелектуалната ми суета.
:32:05
Не мисля, че ще се наложи.
:32:07
Или ще го направите, или не.
:32:09
-Това ли е досието?
-Да.
:32:11
Със снимки?
:32:13
Ако позволиш да ги задържа,
ще си помисля.
:32:15
Не.
:32:19
Сънуваш ли често, Уил?
:32:21
Довиждане, д-р Лектър.
:32:23
Още не си ме заплашил,
че ще ми отнемеш книгите!
:32:26
Дай ми досието!
:32:29
Ще ти кажа какво мисля.
:32:34
Трябва ми един час. И уединение.
:32:43
Като в добрите стари времена, а?
:33:14
Това е много срамежлив човек, Уил.
:33:17
Ще ми е приятно да се запознаем.
:33:18
Помислил ли си,
че може да е обезобразен
:33:21
или да се мисли за такъв?
:33:23
Да, огледалата.
:33:25
Забеляза ли,
че счупва всички огледала,
:33:27
не само тези,
от които взима парчетата.
:33:29
Слага парчетата огледало в очите им,
:33:31
за да се вижда в тях.
:33:33
Интересно.
:33:34
Не, не е. Вече си го помислил.
:33:37
Мина ми през ума.
:33:39
-Ами жените?
-Мъртвите?
:33:41
Просто кукли.
:33:42
Трябва да ги видиш живи,
такива, каквито са хванали окото му.
:33:46
Невъзможно е.
:33:47
Почти. Но не съвсем.
:33:50
Какви са дворовете?
:33:53
Големи задни дворове
с ограда и жив плет. Защо?
:33:58
Защото ако този странник
:33:59
има специални отношения с луната,