:44:02
Да преминем на въпроса.
:44:04
Взел е металорезачката,
за да проникне в къщата,
:44:06
но не я е използвал.
:44:08
Вместо това прониква
през вратата на верандата.
:44:11
Шумът събужда Джакоби
и той го застрелва на стълбите.
:44:13
Не го е планирал.
Постъпил е небрежно.
:44:15
Това въобще не е в стила му.
:44:18
Да не съдим толкова строго, Уил.
:44:20
Било му е за първи път.
:44:23
Никога не си ли усещал
как те обзема паника?
:44:31
Да, това е страхът,
за който говорихме.
:44:34
Иска се опит, за да го преодолееш.
:44:36
Ти усещаше какъв съм тогава,
:44:38
когато извършвах
така наречените "престъпления".
:44:40
Да.
:44:41
Значи не си пострадал
заради преценката си
:44:44
или инстинкта си,
:44:45
а заради това,
че не си реагирал навреме.
:44:49
-Може да се каже.
-Но сега си по-умен.
:44:52
Какво би направил, ако можеше
да се върнеш във времето?
:44:57
Ще ви пусна два в главата,
преди да успеете да докопате ножа.
:45:00
Много добре, Уил.
:45:02
Започваме да бележим напредък.
:45:05
Това прави и нашият странник.
:45:07
Усъвършенства методите си.
:45:09
Развива се.
:45:14
В досието пише за видеокасетите
на семейство Лийдс.
:45:17
-Искам да ги видя.
-Не може.
:45:19
-Защо не?
-Ще бъде неприлично.
:45:21
Не ме улесняваш, а?
Човек се опитва да си угажда.
:45:26
Ще се обадя, ако се сетя за нещо.
:45:28
Защо не ми оставиш
телефонния си номер?
:45:34
-Това е краят на срещата ни.
-Засега.
:45:38
Било му е за първи път.
:45:40
В Атланта се е справил
много по-добре.
:45:43
Скъпи Уил, този със сигурност
:45:45
ще те накара да се поизпотиш.
:45:52
Най-сърдечни поздрави
на Моли и Джош. До скоро.
:45:54
Д-р Лектър, отидете в дъното.
С лице към стената.