:43:01
Никой не ходи там.
:43:03
Може да усетите, кога се прибира.
:43:27
Е, Сноубел, стигнахме.
Това е.
:43:31
Сноубел?
:43:37
Калкан... риба тон...
:43:41
Сноубел, как може да мислиш
за храна в този момент?
:43:45
Изнервям се, а когато съм нервен ям.
:43:47
А съм нервен, защото ако ти се
случи нещо, ще обвинят мен.
:43:52
Чудя се как досега не са ме
сменили с хамстер.
:43:56
Не се тревожи, Джордж ни прикрива.
:43:58
Джордж не може да скрие
и сладкото по устата си.
:44:02
Казвам го силно афектиран.
:44:10
- Ало, кой е?
- Джордж, аз съм.
:44:14
Кой е? Може ли да
говорите малко по-силно?
:44:16
Джордж, аз съм, Стюарт.
:44:18
Стюарт, къде си?
:44:22
Как си?
:44:23
Намери ли я?
:44:24
Как е Сноубел?
Кога се прибирате?
:44:26
Мама и татко задават много въпроси.
:44:27
Ти също.
:44:29
Не мога да говоря много.
Искам да ти кажа, че сме по следите
:44:32
и ще се приберем за вечеря.
:44:35
Джордж, благодаря,
че ме прикриваш.
:44:37
Няма нищо, но къде си?
:44:40
Слушай внимателно.
:44:41
Ние сме в сградата "Пишкин".
:44:46
Сноубел, трябват ми още дребни.
:44:48
На какво ти приличам?
На портмоне?
:44:50
Стюарт, чуваш ли ме?
:44:52
Това Стюарт ли беше?
:44:54
Да помисля. Да.
:44:57
Къде е? Мислех,
че ще се прибира?
:44:59
Да, по-късно. Трябвало
да репетират още. В Уил е.