:46:02
Ще се видим утре?
:46:06
Става ли?
:46:08
Добре.
:46:09
Успех с важната ти задача.
:46:11
Благодаря.
:46:32
Спокойно, Битс.
:46:34
Стой мирно! Стой мирно!
:46:37
Стой мирно, Битс!
:46:40
Влизай.
:46:44
Искам да ти покажа нещо.
:46:47
Сядай.
:46:50
Отиди в ъгъла си!
:46:51
В ъгъла си!
:46:53
В ъгъла си!
:46:54
В ъгъла си!
:47:06
Шокиран съм.
:47:14
Защо?
:47:16
Знаеш защо.
:47:20
Буба стоеше така,
:47:22
сякаш ще минат 10 години,
преди да проговори.
:47:26
Когато най-накрая отвори уста,
:47:28
той говори
:47:29
за тъжната руина,
която беше животът му.
:47:32
Каза как обичал Фил
:47:34
и как обичал мен,
:47:35
как винаги е искал
приятелка като мен,
:47:38
а да бъде мъж като Фил,
:47:40
за тази въображаема приятелка
като мен, която не намерил.
:47:44
След това говори за
отказването си от тази мечта,
:47:47
как това е част от остаряването.
:47:49
Буба се бил отказал от
мечтата си да бъде Фил.
:47:52
Бил приел съдбата да бъде Буба
:47:55
веднъж завинаги.
:47:58
Тогава миналата седмица,
:47:59
вратата, която била
винаги затворена,