:23:08
Никога не съм бил особено смел,
но ето къде се озовах. На път за север...
:23:14
Страхът, че ще загубя Фуонг
бе много по-ужасяващ,
от този на някакъв си куршум.
:23:25
Комунистите ни нападнаха преди 4 дни.
Но едва вчера успяхме да ги отблъснем.
:23:32
В това село може би има поне 300 от тях.
:23:37
- Но няма да ги видите.
- Положението се влошава, нали?
:23:40
- Още колко можете да издържите?
- Най-много няколко месеца.
:23:45
Нямаме боеприпаси.
Хората ми си броят патроните.
:24:25
Не, не! Не стреляйте!
:24:32
Какво по дяволите правиш тук?
:24:34
Не ни пуснаха да напуснем Пном Пен с камиона и лекарствата
:24:37
и затова реших сам да разбера какво става.
:24:40
Късметлия си че стигна до тук жив.
:24:46
Е, след като наех лодката,
не беше чак толкова трудно.
:24:49
- Дори я купих, стори ми се евтина.
- Ти си луд.
:24:51
- Аз ли съм луд? Виждал ли си
някога човек болен от Трахома?
:24:55
- Предполагам, да...
- Не е толкова лесно да останеш безучастен.