:25:00
Скъпа, не съм те виждала
откакто те учих в трети клас.
:25:08
- Добро утро, м-р Мартин.
- Привет, Отец Флин.
:25:15
Днес отново живея и дишам, не е ли...
Не е ли това малката, Мери Джейн Бърнс!
:25:20
Какво съвпадение!
Днес ще вечерям с родителите ти.
:25:24
Ау, какво петно имаш на роклята, Джейн.
:25:28
Как беше? Беше ли забавно?
:25:29
О Боже, не мога да повярвам,
че забравих да ти разкажа.
:25:33
Изглежда един от типовете на купона
беше полудял...
:25:37
...беше на балкона и крещеше с цяло гърло:
:25:41
"Кристина! Някой виждал ли е
малката ми Кристина"
:25:47
После се хвърли и умря, защото ти си тъпачка.
Защо не отиде?
:25:52
Не знам!. Гласях се. Тръгнах.
После се отказах.
:25:56
После му се обадих в хотела...
:25:59
Почакай. Задръж. Върни за секунда.
Обади му се в хотела?
:26:04
Какво каза той?
:26:05
- Нищо.
- Не каза нищо. Окей?
:26:08
- Защо?
- Беше напуснал стаята.
:26:10
Нека да синтезирам всичко набързо.
:26:14
В банята го ненавиждаме,
после го назоваваме по име.
:26:18
После го заливаме с пиене.
:26:20
После се смеем, флиртуваме
и танцуваме с него.
:26:23
После случайно му звъним в хотела.
После сме обладани от случайното обаждане.
:26:28
Обладана? Не съм обладана, окей?
:26:32
Може ли причина за това неуправляемо поведение
да бъде, че този тип ти е влязъл под кожата?
:26:37
- Не.
- Ти май наистина го харесваш?
:26:39
Съжаляваш, че не отиде и, че никога
няма да разбереш какво можеше да се случи.
:26:43
Не, не съжалявам за това
и ако въобще съжалявам за нещо...
:26:46
...то е за този разговор тук.
:26:50
- Може ли да спрем дотук?
- Добре, съжалявам. Преставам.
:26:53
Няма да го споменавам повече.
:26:58
Дори да съжалявам, че не отидох на купона...