:22:48
Не, не, скъпи, чакаха
достатъчно. Аз чаках.
:22:52
О, как те очаквах.
:22:54
Всеки ден изглеждаше с векове
по-дълъг от предишния.
:22:58
И щеше да бъде....
:23:01
Щеше да бъде....
:23:04
Почти поносимо.
:23:06
И щеше да е почти поносимо...
:23:08
...ако поне веднъж ми беше написал
писмо в което да кажеш, че си жив...
:23:13
...и че любовта ти към мен е още жива.
:23:16
Как можех да знам, че си
загубил ръцете си в битка?
:23:23
Проклета да си. Не ти ли казах
никога да не говориш за това?
:23:26
Ти глупав, горд човек! Не разбираш
ли, че няма значение?
:23:30
Все още можеш да ме докосваш.
Все още имаш сърце, за да ме обичаш.
:23:34
Все още имаш устни, за да ме целуваш.
Можеш да ме докосваш и без ръце...
:23:39
...имам нужда от това, скъпи.
:23:42
Моля те, докосни ме.
Докосни ме сега.
:23:47
Докосни ме сега.
:23:52
Бля, бля, бля. Боже, ужасно е.
:23:57
-Добра си.
-Наистина ли?