:23:01
Щеше да бъде....
:23:04
Почти поносимо.
:23:06
И щеше да е почти поносимо...
:23:08
...ако поне веднъж ми беше написал
писмо в което да кажеш, че си жив...
:23:13
...и че любовта ти към мен е още жива.
:23:16
Как можех да знам, че си
загубил ръцете си в битка?
:23:23
Проклета да си. Не ти ли казах
никога да не говориш за това?
:23:26
Ти глупав, горд човек! Не разбираш
ли, че няма значение?
:23:30
Все още можеш да ме докосваш.
Все още имаш сърце, за да ме обичаш.
:23:34
Все още имаш устни, за да ме целуваш.
Можеш да ме докосваш и без ръце...
:23:39
...имам нужда от това, скъпи.
:23:42
Моля те, докосни ме.
Докосни ме сега.
:23:47
Докосни ме сега.
:23:52
Бля, бля, бля. Боже, ужасно е.
:23:57
-Добра си.
-Наистина ли?
:24:00
Имам предвид, не само
в сравнение с теб?
:24:11
-Може ли чаша?
-Още нямам. Съжалявам.
:24:18
-Смятам, че е наистина тъжно.
-Е, ще си взема няколко.
:24:22
Не, не това.
:24:30
Знаеш ли, човек може да
преследва някаква цел.
:24:33
Едно момиче може да се опитва
да постигне мечтите си...
:24:35
...давайки всичко от себе си...
:24:39
...и стига дотук.
:24:44
Двустаен апартамент и роля
в някоя мрачна пиеса.
:24:53
-Хубавите неща стават бавно?
-Точно така, хубавите неща стават бавно.
:24:59
Предполагам, че е така, но
не мога да чакам вечно.